Изненадите по българските стадиони могат да бъдат и приятни: приливът на публиката отми праха от пейките на „В. Левски", а състезателите в синьо и червено изиграха мач в класически феър плей. Забележително е, когато в свободата на правилата, осигурена от арбитъра Б. Александров, футболистите не заменят твърдостта с грубост, а волята на победа не отрича същото право на съперника. А за „вечнопротивопоставящите“ се това бе победа над самите себе си, по-точно над аматьорските си предрасъдъци.

Да продължа с изненадите - стана хубав мач, въпреки носталгията по „цели съзвездия“ от двата тима: динамиката между вратите ни върна увереността, че добрият футбол не е само от чуждестранната видеопоща. Такова е мнението и на един от най-прецизните зрители, помощник-треньора на „Байерн"(Мюнхен) Егон Кордес: „Срещата ми хареса, а за второто полувреме могат да се кажат и суперлативи. Наблюдавах ЦСКА срещу „Локомотив“ /Сф/ и мога да кажа, че сега бе съвсем друг отбор. Победата му е заслужена, а силата му пролича особено през второто полувреме, когато „Левски“ имаше надмощие, неутрализирано по най-ефикасен начин... Ще разчитаме да решим спора с ЦСКА за КЕШ още в Мюнхен!" 

За победата Кордес употреби струващата ни се изтъркана дума „заслужена", а бих прибавил - ЦСКА е безспорен победител. Докато състезателите на „Левски“ наивно играеха сами за себе си и в крайна сметка безидейно, то всеки от армейците намираше себе си и чрез партньорите си. Самотната солова партия бе предоставена на играча, който не само не обърква, но и създава партитурата за нея - единственият (между 22-та) голям майстор без уговорки - Георги Георгиев. Той дозираше в полза на отбора финтове, слаломи и тънки пасове, наказа с гол грешка на левскарската защита, успокояваше и вдъхновяваше съотборници и... публика. От „другата страна“ поне с една трета от тази роля не се нае Михтарски - остана изолиран регистратор на колективния игрови хаос, като че и не помисли, че (поне) другите го смятат за лидер. Разбира се, това не е амплоа за всеки, но освен с бездействие в него не се „влиза“ с неуместни себеизяви. Особено тревожно това звучи за хваления до този мач Янков, за Донков, Йотов... За какво им е (специално) на двамата нападатели бързината и „желанието за игра“ като не искат (или не могат) да видят съиграчите си, камо ли най-верния ход? Впрочем треньорът Васил Методиев бе недоволен от повечето участници в двете срещи с Румъния: „Те играха погрешно, не бяха на равнището на този решителен двубой“. Еднакво обективен, но с друг знак бе Аспарух Никодимов: „Националите бяха сред най-добрите на терена“...

...С други думи, дербито показа, че проблемите на „Левски“ са в начина на водене на играта, докато при армейците те са преди всичко в шлифоване на детайлите.

източник вестник „Футбол“