ЦСКА​ „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“ В ЧЕТВЪРФИНАЛА

0:3 СЛЕД НИЗ ДРАМАТИЧНИ ПЕРИПЕТИИ

ЗАБЖЕ, 7 декември (По телефона от нашия пратеник ИВАН ЖЕЧЕВ).

През почивката стадионът гъмжеше като кошер. Допуснал фатални грешки в защита, получил 3 гола във вратата си (първия още в самото начало), нашият отбор не приличаше на себе си. Грешаха всички, всички бяха сковани, подтиснати от психологическия шок. В играта на поляците нямаше особени технически изпълнения и тактически хитрости, но отборът действуваше с висок дух, борбено, рязко, печелеше повечето двубои с нашите защитници, овладяваше почти всички спорни топки, надделяваше във въздушните двубои – доминираше по целия терен. Острите моменти пред вратата на Йорданов се редуваха без спир. Необяснимо е как такъв опитен отбор като армейския може до такава степен да се обърка, да бъде толкова малодушен и мекушав! Още един гол – и всичко, постигнато в София, отиваше на вятъра! Очаквахме развръзката със свити сърца...

Първите минути на второто полувреме породиха известни надежди. Връщането на Пенев назад заздрави защитата, на която особено много сега помагаше Никодимов. С няколко успешни намеси Гаганелов още повече повдигна духа на партньорите си. Напред Цанев и Якимов започнаха да плетат смислени комбинации. И ето че дойде фаталната 67-ма минута – дузпа в полза на „Гурник“. Това ли е краят на всичко?... Стаихме дъх. И изведнъж, в един миг – когато ударът на Пол от 11-метровата точка отиде в аут – отчаянието се трансформира в нови надежди. Тази втора повратна точка в мача може би реши всичко. Нашите момчета окончателно се окопитиха, вече парираха успешно отслабналите набези на противника, започнаха на свой ред да създават заплахи. В последните минути на мача малката българска туристическа група вече пееше „Тих бял Дунав“ – даваше изблик на чувствата си, след толкова вълнения поздравяваше своите любимци с присъствието им в четвъртфинала.

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

змс Ст. Орманджиев, треньор на ЦСКА „Ч. знаме“: „Това бе един тежък мач, който в психологическо отношение се разви много лошо за нас. Грешката на Радлев, след която още в първата минута получихме гол се отрази зле върху нашия млад защитник и върху отбора като цяло. Действията ни се сковаха и чак след почивката, когато изпратихме Радлев в средната линия, а като втори централен защитник се върна Пенев, в отбраната настъпи по-голямо спокойствие. По начало не смятахме да играем толкова отбранително както през първата част, но повтарям – мачът се разви много лошо за нас. На всичко отгоре, поради големия аванс от София, отборът не бе настроен да играе с пълна мобилизация. След почивката момчетата отрезвяха, заиграха по-добре и удържаха крайната победа.“

Д-р Г. Калочай, треньор на „Гурник“: „Смятам, че „Гурник“ в София игра по-добре отколкото ЦСКА „Ч. знаме“ в Забже. След като пропуснахме да реализираме дузпа не заслужавахме да спечелим крайната победа. Мачът бе доста хубав и ... доста нещастен за „Гурник“. Извинете, но не ми се приказва повече.“

С. Алимов (СССР), съдия на мача: „Отборите играха дисциплинирано и не мога да имам някакви претенции към състезателите и от двата отбора. „Гурник“ имаше подчертан превес, защото българите явно разчитаха на 4-те гола аванс от София. Според мен реалният резултат от мача е 4:0 за „Гурник“- имам предвид пропуснатата дузпа. Грешка бе, че тя бе изпълнена от Пол, който току-що бе съборен в наказателното поле и не бе подготвен физически и морално за изпълнението на удара. И двата отбора достойно биха продължили борбата в четвъртфинала, но в спорта е така – единият трябва да отстъпи. В отбора на „Гурник“ бих изтъкнал Пол и Шолтишик, а в ЦСКА „Ч. знаме“ – капитанът Цанев, който бе пример за дисциплина.“

КАКВО ПРЕДАДОХА ЗА СВОИТЕ ВЕСТНИЦИ

....... първото полувреме. Тия, които познават полския шампион, знаят, че не може да се играе 90 минути по такъв начин, както в началото на този мач. Така е, защото в Полша на „Гурник“ е достатъчно в такъв стил 20-30 минути, за да побеждава всички. На отбора липсва достатъчно физическа и психическа подготовка за по-сериозни изпитания. Както и в София, отново най-добър бе Шолтишик.“

Т. Малишевски – „Спорт“ (Катовице): „Нарушението на Йорданов срещу Пол направи така, че ЦСКА „Ч. знаме“ да отиде по-нататък. Ако не бе фаулиран, опитният нападател на „Гурник“ непременно би реализирал това положение. Пол може да бъде ефикасен и опасен само през първото полувреме. След паузата усилията на Любански не успяха да компенсират спадането в играта на Пол.“

НА ФУТБОЛНИ ТЕМИ

УРОКЪТ ОТ ЗАБЖЕ

Знаеше се, че „Гурник“ ще хвърли много на мача на свой терен и ще се опита да се възползува от предимствата на своето домакинство. Но колко струва този фактор домакинство, когато на терена се състезават все пак два почти еднакви по сила и класа отбори и след като гостите имат в кошницата си цели четири гола аванс? Ето защо беше нужно още от началото ЦСКА „Ч. знаме“ да заиграе срещу своя противник като равен с равен, да демонстрира игра със своята качествена марка, в която знае се, че острите нападения съвсем не са последния елемент и въобще да покаже на зрителите, че голямата му победа в София не е случайна. Вместо това армейските футболисти започнаха да бранят своята врата по най-безогледен и примитивен начин. Тази порочна система на игра демострирана не веднъж от наши футболисти на чужд терен, в това число и от националния ни отбор (урокът от световното първенство е пресен) много често ни е носила неуспех и горчилка.

У нас или навън, винаги трябва да се играе футбол, винаги трябва да се търси и противниковата врата. Ползата от това се видя през второто полувреме на въпросната среща, когато армейските футболисти изнесоха топката напред, задържаха я през дълги периоди далеч от своята врата и сами започнаха опасно да застрашават мрежата на поляците. Тъкмо с този маниер на игра ЦСКА „Ч. знаме“ в крайна сметка отстрани своя противник и се класира за четъртфинала на европейския турнир.

Българският футбол в цялост и ЦСКА „Ч. знаме“ в частност получиха в Забже още един горчив урок. Ала нека и този път отминем горчивият протестен вик, който пари на езика ни – „До кога ще се учим?“ – и отново само кажем: нека се поучим!...

Предоставил В. Янкулов

Сувенири