11

Враца(ВРАЦА)
ЦФКА „Средец“(СОФИЯ)
Дата: 9 април 1988 г. 17:00 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1987/88 (23-ти кръг)
Стадион: Христо Ботев, Враца
Посещаемост: 18 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Димитър Пенев
Съдия: Христо Тончев
Титуляри :
  • 27мин

    Гол

    9. Любослав Пенев (ЦФКА „Средец“)

  • 47мин

    Гол

    Емил Маринов (Враца)

  • 60мин

    Червен картон

    8. Христо Стоичков (ЦФКА „Средец“)

Армейците​ говориха само за победа, врачани търсиха актив в множествено число и - било да се брани титлата, било да се пази мястото в групата - различието в мотивите доведе до единство в целите. И оттук - до един остър и безкомпромисен двубой на стадион „Христо Ботев“, в който всеки искаше най-напред да изяви непримиримост, а после да повали пречупения съперник.

Шампионите показаха безспорни предимства в твърдостта на характера. На тяхна стена беше спортно-техническият арсенал, с чиято помощ моралът се изписа на терена, така че след гола на Пенев домакините изведнъж омекнаха и не тяхна беше заслугата, че дочака почивката с пасив, който дава надежди за обрат...

Тъкмо тези надежди бе успяло да възроди в съблекалните новото треньорско ръководство на Враца в лицето на бившите състезатели на отбора Петър Каменов и Ангел Ценов (иначе на терена единствената промяна бе в решението опитния капитан Цветанов да играе като метач). Та в резултат на общо съживяване бързо падна изравнителния гол и всичко започна отново: борба, нрави и борба на нрави. За втори път футболистите на ЦФКА „Средец“ установиха контрол върху мача, вече изглеждаше само въпрос на време да се материализира надмощието, когато изведнъж се оказа, че победата трябва да се гони с десет души...

... Това стана така: при атака по десния фланг Стоичков стартира по диагонала отляво, профуча покрай Гарев и се включи в комбинацията. Защитникът остана легнал на земята, вниманието на всички беше към топката и след завършване на атаката можеше само да се гадае какво е станало на обратната страна на игрището. Не видя това е главният съдия Хр. Тончев. С нищо не можа да му помогна и помощникът му В. Божков. И след съветване с очевидци (най-близко бе вратарят Вълов), арбитърът показва червен картон на Стоичков.

Реакцията на армейския футболист бе бурна, невъздържана, осъдителна. Но това беше реакция на считащ себе си за невинен човек. Съдийското решение бе взето по презумпция. И като такова не може да бъде убедително.

Въпросът е за чия сметка трябва да мине недоглеждането? В частния случай шампионите се считат за ощетени в борбата за победата в мача. Трябва ли да носят и дългосрочни последствия в борбата им за титлата от отстраняването на своя лидер?...

източник вестник „Футбол“