Мачът бе започнал и един мой съсед старозагорец въздъхна тревожно: „Не е както срещу ЖСК-Славия започнеш ли играта трябва да покажеш: ние ще играем, а не вие! А сега - обратното!..“

Наистина на тази среща Берое с нищо не показа, че има самочувствието на домакин, че ще диктува играта. Още отначало той осигури инициативата на своя съперник, предостави му простор на действие във възловите пунктове на терена - средната зона, по фланговете. Притиснати от под вижната и енергична игра на армейските нападатели, защитниците на Берое не можаха да излязат напред, да изнесат играта и да захранват енергията на своите щурмоваци Петков, Белчев, Киров. които бяха здраво охранявава от преките си пазачи. Диспечерското им звено (Янчовски, Стоянов) действуваше разпокъсано, за труднено от силно активната средна оперативна група на гостите. Индивидуалните технически грешки, нервността, прибързаността, лошите пасове бяха спътници, които накъсваха играта на домакините и я правеха да изглежда учудващо безпомощна. Атаките бяха редки, не се развиваха докрай. Нямаше ги ония спринтове, в които сме свикнали да виждаме и Белчев, и Киров по фланговете, защото проходите към армейската врата бяха затворени отвсякъде. Търсеше се пробив през центъра и чрез Петков, но той бе здраво блокнран от Кирил Станков и чезнеше. Цяло първо полувреме беройци не отправиха нито един удар към вратата, не направиха дори и опит за това!...

В такава обстановка ЦСКА „Септемврийско знаме“ плуваше в свои води, действуваше зряло, на широко пространство, с много движения и пълно покритие по цялата площ. Армейците бяха тия, които диктуваха играта. Раздвиженото им и постоянно маневриращо нападенне държеше защитниците на Берое на разстояние и така се създаваше голяма свободна територия в средата на полето, където оперираха работливнте Никодимов и Борис Станков, където играта се строеше по майсторските комбинации, за удара се подготвяха от грижливо по-грижликво. И този удар не закъсня. В 28 мин. Жеков се отскубна в дясно „по уличка“, центрира ниско и силпо и тичащият фронтално към вратата Марашлиев без забавяне би - 0:1.

Очакваше се, че домакините ще се събудят. Наистина те се оживиха, понатнснаха, но това бе само реакция на инстинкта. А и на среща им имаше противник, който вече знаеше какво иска.

Втората част започна с „рокада“ в редиците на Берое, Киров смени слабо представнлия се Стоянов, а на крилото бе изпратен младият Фотев. Това се оказа по-сполучливо. Домакините се окопитиха. По-често се задържаха в полето на армейците, атаките станаха по-остри. Пред Йорданов се вдигнаха „вихрушки“ и голът из глеждаше неминуем. Янчовски отправи топката в опразнената армейска врата, поне я улучи; имаше случаи за Петков, Белчев и Киров, но без резултат.

Само 15 минути Берое намери сили да покаже себе си, да се вдигне на щурм. Армейците издържаха с хладнокръвие реакцията на своя съперник и взеха отново инициативата. Те умело разиграваха топката, прегрупирваха се бързо и като разреждаха отбраната на старозагорци, пускаха „стрелите“ (Марашлиев, Жеков, Атанасов) по посока на Кръстев. Прави ям чест, че не се отказаха и от нещо повече. което усещаха, че могат да вземат. В 80-та минута при контраатака Марашлиев грабна топкага и се реваншира на Жеков, като му подаде точно и навреме. Голмайсторът без забавяне, с нисък, плътен удар постигна втори гол 0:2.

Мачът бе решен в полза на по-добрия, на по-силния. Реваншът на Берое не се състоя!

източник вестник „Народен спорт“