Потискаща е всяка турнирна загуба, а когато тя е разгромяваща – в първия двубой преди две седмици в София с цели осем гола – то реваншът, макар и на собствен терен, е само едно доиграване. Така стояха нещата пред „Балцерс“ от едноименното градче във Великото херцогство Лихтенщайн, чието население наброява едва 3000 жители.

Оказа се обаче, че така би трябвало да бъде, но според... нашенските представи. А за възпитаниците на играещия треньор Михаел Нушор реваншът бе въпрос на спортна чест и футболно достойнство пред местната общественост. И те излязоха на чудесно поддържания си стадион край река Рейн (теренът бе разкошен „мокет“, осветлението – с предостатъчно луксове, както сподели дежурният делегат на УЕФА от Италия Виторио Бенедети), сякаш като дълго държани без храна тигри. Тичаха неспирно, намираха се с едно докосване, воюваха за всяка топка, подлагаха глави на бутоните на далеч-далеч по-опитните и силни гости от София. Е, атаките им страдаха от безуспешен завършек пред вратата на Ананиев. И все пак, в 62-ата минута Кустер засече топката и с великолепен диагонален удар я заби в нашата мрежа. Радостта на зрителите бе неописуема! Двете духови музики – фолклорната (28 младежи и девойки в алпийски носии) и представителният градски оркестър, изнесли програми преди мача и по време на почивката, възторжено издуха жили до посиняване в студената септемврийска вечер (предния ден валя дъжд почти непрекъснато). Тромбите и алпийските рогове покачиха до краен предел децибелите!... Този гол, а и играта на „Балцерс“, напълно задоволиха коректната публика, която посрещна и изпрати след срещата ЦСКА със същите аплодисменти, с каквито обсипа и любимците си. Иначе, до този гол ЦСКА бе взел преднина чрез двете точни попадения на Андонов и Танев. При първото Ивайло нахлу от дълбочина отдясно, майсторски финтира Бродер, после вратаря Волфингер и технично забоде топката в мрежата. При второто, след удар на Коилов, Волфингер отби несръчно и Танев от точката на дузпата го разстреля от упор с кинжален удар под напречната греда. А в самия край на двубоя Шишков бе фаулиран на 25 метра вдясно пред вратата на „Балцерс“ – пряк свободен удар. Левият крак на Чирич щеше да спука топката - сякаш топовно гюлле влетя в мрежата! Великолепно изпълнение, а само 15-ина секунди след това прозвуча и последният съдийски сигнал.

източник вестник „Футбол“ бр. 300

Галерия

Сувенири