Ако имаше и малко щастие Академик щеше да увенчае хубавата си игра поне с равен резултат. Студентите добре парираnа някоr игрови „взривове“ на армейското нападение, после разумно преливаха силите сн в нападение. Играха бързо и свободно, отделните постове бяха разкрепостени от своите зони, създаваха ударни блокове... И всичко това правеха извън шаблона, имаше свежест и творчество. Доказателство за добрия им стил бяха няколкото великолепни голови положения, в който се озова М. Василев. Армейските бранители знаеха качествата му, но се оказваха в шах, защото Василев винаги получаваше головите пасове по нов начин. Но нападателят не увенча своята маневрена, силна игра с гол.

Най-голямото достойнство на армейците бе това, че подходиха сериозно към мача. Бяха фаворити и взеха своето. Още в начало то Денев шутира остро, после топката попадна в краката на Жеков, той я повлече напред и показа още веднаж, че в головите ситуация си остава първият ни ас.

източник вестник „Народен спорт“