Кариера в клуба
64
Мача4533
Минути4
Гола6[2]
Жълти картона0[2]
Червени картонаМача | Минути | Гола | ЖК[2] | ЧК[2] | |
Първенство | 44 | 3123 | 3 | 3 | 0 |
Купи | 12 | 892 | 1 | 2 | 0 |
Международни | 8 | 518 | 0 | 1 | 0 |
Кариера
Юноша на Монтана, полузащитник, но може и да играе като атакуващ и дефанзивен полузащитник. Започва своята професионална футболна кариера в Монтана, в който играе от 1995 до 1997. На 18 годишна възраст е забелязан от Георги Василев и преминава в ЦСКА за сумата от 30 000 евро. От началото на 1997 до лятото на 1999 играе в ЦСКА. В А група има 64 мача и 9 гола (43 мача с 5 гола за ЦСКА и 21 мача с 4 гола за Монтана). С ЦСКА е шампион на България през 1996/97 и носител на купата на България за сезони 1996/97 и 1998/1999. През месец юли 1999 преминава в Селтик Глазгоу Шотландия с трансферна сума 3 400 000 евро. От 1999 до 2006 в Селтик Глазгоу Шотландия изиграва 234 мача като отбелязва 60 гола. Той е третият български футболист, играл във висшия ешелон на шотландския футбол. В Селтик Глазгоу Шотландия успява да си създаде международно име. Първата му година в тима не е много успешна, но в следващия сезон успява все по-често да намира място сред тутилярите. До 2009 е десетият най-резултатен играч в историята на Шотландската Висша Лига с 55 гола. Четирикратен шампион на Шотландия през 2000/01, 2001/02, 2003/04, 2005/06, трикратен носител на купата на Шотландия през 2000/01, 2004/05, 2005/06, трикратен носител на купата на лигата на Шотландия през 1999/00, 2000/01, 2005/06 със Селтик Глазгоу Шотландия. На 30 август 2006 е приета офертата на Астън Вила Англия. Трансферът е на стойност £6,5 млн., като впоследствие сумата може да достигне до £8 млн. Сключва четиригодишен договор. Дебютът му е на 10 септември срещу Уест Хем Англия, като мачът завършва при равенство 1:1. Вкарва първия си гол за Астън Вила Англия на 11 декември 2006 при равенството 2:2 с Шефилд Юнайтед Англия. Първите два сезона не са добри, след като все още не може да се наложи в състава. В сезон 2008/2009 обаче се налага като несменяем титуляр. На 12 април 2008 вкарва гол от над 40 метра срещу Дарби Каунти Англия при победата на Астън Вила Англия с 6:0. Това е най-далечното попадение, вкарвано от играч на Астън Вила Англия в цялата история на клуба. През май 2009 получава три награди за Играч на сезона — едната от английските привърженици на клуба, втората от останалите футболисти на отбора, а третата от българския национален фен клуб на Астън Вила Англия — Бългериън Лайънс. На 20 май 2009 подписва нов договор с Астън Вила Англия до 2013. След преминаването на Гарет Бари в Манчестър Сити Англия и отказването на Мартин Лаурсен от футбола, поема капитанската лента в Астън Вила Англия. На 30 март 2012 в официалният сайт на Астън Вила Англия е публикувано съобщение, че е диагностициран с левкемия. Заболяването е открито след мача с Арсенал Англия, на 24 март, след който развива треска и е подложен на медицински тестове. Цялата футболна общественост във Великобритания и България оказват голяма подкрепа на футболиста. На 31 март по време на двубоя Астън Вила Англия срещу Челси Англия футболистите и на двата отбора излизат с фланелки в подкрепа на играча, а в 19-тата минута от двубоя (Стилиян играе с номер 19) целият стадион се изправя на крака и го аплодира бурно в продължение на минута. От началото на април започва лечение в лондонска клиника. Временно прекратява футболната си кариера. На 9 май 2013 в специално интервю обявява оттеглянето си от професионалния футбол. Футболист №1 на България за 2003. Освен това е класиран 5 пъти на 2-ро място (през 2000, 2001, 2005, 2009, 2011) и 2 пъти на 3-то място (през 2002 и 2006). На 2 август 2012 е обявено, че болестта му е в ремисия, а по-късно на 9 май 2013, той обявява оттеглянето си от професионалния футбол. След близо 3 годишно успешно лечение, той успява да пребори коварната болест, последното му лечение завършва в началото на януари 2015. По-рано през декември в интервю, той казва че се чувства отново жив, и благодари на всички хора, и клубове че са го подкрепили в битката му с Левкемия. През октомври 2005 Стилиян Петров написва автобиография си „You Can Call Me Stan: The Stiliyan Petrov Story“ (Може да ме наричате Стан: Историята на Стилиян Петров) с помощта на спортния журналист Марк Гуиди. Книгата е преиздадена през октомври 2006. Почетен гражданин на Монтана.
Дебютира за българския национален отбор по футбол на 23 декември 1998 в приятелска среща с Мароко. На 29 март 2000 вкарва първия си гол за националния отбор в приятелски двубой срещу Беларус. След мача на националния отбор на България с Люксембург за Европейското първенство през 2008 (11 октомври 2006), прави изявление, в което обявява, че ще престане да се състезава за България, докато начело на отбора е Христо Стоичков. Самият Стоичков казва, че няма конфликт с Петров и че той винаги ще бъде капитан на А-отбора под негово ръководство. След отказването на Красимир Балъков от Българския национален отбор по футбол на 30 април 2003 Стилиян Петров поема капитанската лента и я носи 29 мача. Впоследствие тя е дадена на Димитър Бербатов, след като Стилиян се отказва от националния отбор в края на 2006. На 20 март 2007 Стилиян Петров се завръща в отбора за мача снационалния отбор на Албания. На 6 септември 2011 в квалификационен мач за Европейското първенство по футбол през 2012 , подобрява рекорда от 102 изиграни мача на Борислав Михайлов за българският национален отбор по футбол, след като изиграва мач номер 103 с националната фланелка. Стилиян, заедно с Димитър Бербатов и Мартин Петров дълги години е част от триото на трите коня теглещи националния ни отбор. Играе общо 106 мача с 8 гола за националния ни отбор.
От 2013 работи като асистент в ДЮШ на Астън Вила Англия, а през 2015 е асистент в Астън Вила Англия.
Брат на футболиста на ЦСКА Иван Альошев Петров.