Кариера в клуба
11
Мача990
Минути0
Гола0[2]
Жълти картона0[2]
Червени картонаМача | Минути | Гола | ЖК[2] | ЧК[2] | |
Първенство | 9 | 810 | 0 | 0 | 0 |
Международни | 2 | 180 | 0 | 0 | 0 |
Кариера
Цялата му кариера на вратар преминава в Славия София от 1964 до 1973, с изключение на един полусезон за ЦСКА от началото на 1974 до лятото на 1974. Вицешампион през 1966/67 и бронзов медалист през 1963/64, 1964/65, 1965/66, 1969/70 и 1972/73 със Славия. В А група има 184 мача. Носител на купата на Съветската армия през 1965/66 със Славия и през 1973/74 с ЦСКА. Полуфиналист за КНК през 1967 със Славия. През 1968 е обявен за Футболист № 1 на България и получава званието Заслужил майстор на спорта през 1969. Три пъти е избиран за вратар номер 1 на родното първенство. Футболист с добри рефлекси, ловкост и решителност.
Титуляр е в националния отбор, където има 34 мача. Дебютира през 1964, последен мач - на 14 април 1974 срещу Бразилия (0:1). Играе на две световни първенства – през 1966 в Англия (1 мач), през 1970 в Мексико, (2 мача) и е в състава през 1974 във ФРГ.
След приключване на състезателната си кариера работи като помощник треньор на Славия София, като е в щабовете на Атанас Пържелов от 1974 до 1978 като печели купата на Съветската армия през сезон 1974/75, Христо Младенов от 1978 до 1980 като печели купата на Съветската армия през сезон 1979/80 и Олег Базилевич през 1987/88. Между работата си с Христо Младенов и Олег Базилевич е треньор в школата на Славия София. През 1988/89 е старши треньор на Дунав Русе като ги извежда до 6 място в първенството.