Никола Л. Иванов

Кариера

След като цял живот е носил името Никола Любенов Иванов, при смяната на личните документи е записан Никола Любенов Николов.

Юноша на родния отбор Любеново от 1958, още през 1959 записва мачове и за мъжкия състав на тима. Играе като централен нападател. Същата 1959 е привлечен в юношеския състав на Партизанин Първомай, с който стига до финала на републиканското първенство срещу Спартак София, където мами целия отбор и вкарва гол с носа си, за което е изгонен от мача и голът отменен, а тима му губи финала. През същата тази година Стефан Божков пробва да го привлече в школата на ЦСКА, но семейството му не се решава на тази стъпка. През 1962 дебютира за първия състав на Партизанин Първомай като в дебютния си мач срещу Рудозем Смолян влиза 15 минути преди края и вкарва единствения гол за победата с 1:0. Този сезон завършва като голмайстор на тима. През лятото на 1963 минава успешни проби и е взет в състава на Спартак Пловдив, като дори играе приятелски мач с Бенковски Пазарджик като вкарва три гола за победата с 4:1. Дни след това обаче е отмъкнат от Ботев Пловдив, за да замести Георги Аспарухов. Дебютира за тима срещу Черно море Варна за купата на Съветската армия и вкарва първи гол за победата с 2:0. В рамките на един месец играе два пъти за Ботев Пловдив срещу ЦСКА като във втория мач игран на 27 септември 1964 вкарва гол за победата с 2:0 над армейците, това е причина само няколко дена по-късно да се окаже в ЦСКА. Играе за ЦСКА през сезон 1964/65 и печели купа на Съветската армия с ЦСКА през 1964/65, но през по-голямата част от престоя си е в дублиращия състав и военния отбор на армейците. През февруари 1966 е изпратен в Родопа Смолян, за да помогне на тима да остане в Б група, като е капитан и голмайстор на тима. През лятото на 1966 е част от младежкия отбор на ЦСКА, който играе на приятелския турнир в Риека, Хърватия (тогава Югославия) като стига до финала, загубен от Партизан Белград Сърбия и е избран за играч на турнира. През октомври 1966 се завръща в Ботев Пловдив и става шампион на България за сезон 1966/67. През лятото на 1967 преминава в Сливен, но претърпява тежка контузия и през лятото на 1968 акостира в Берое Стара Загора. През 1969 след скандален мач с отбора на Левски София, заради масови протести на заралии, заради гротескни отсъждания на съдията в полза на Левски София, тимът от Стара Загора е изхвърлен от елита и играе в Б група, но печели Балканската купа през 1969. През лятото на 1971 се завръща в Сливен, но поради политически причини е изхвърлен от тима и повече не играе професионален футбол. Играе за тимовете на Загорец Нова Загора през 1972 и Речица през 1973.

През 1977 започва да помага в треньорския щаб на Сливен, през 1978 завършва треньорска школа и от 1978 до 1990 е тима на Сливен като помощник треньор и след това старши треньор като е треньор на имена като Николай Арабов, Йордан Лечков, Стоян Колев, Велиян Парушев, Иван Стоянов, Тодор Стоянов, Костадин Стоянов, Йордан Филипов, Пламен Крумов, Васил Тинчев, Методи Томанов, Светлин Мирчев и много други. С тима на Сливен печели купата на България през 1989/90 и участва в евротурнирите срещу Ювентус Италия, след което напуска тима. През цялото това време е начело и на Армеец Сливен военния отбор на града, като печели три национални военни титли, четири сребърни медала, три бронза. През 1990 води Карнобат. От 1990 до 1996 паралелно води и армейския отбор на Сливен – Армеец Сливен, като през 1995 води и националния военен отбор на Световното първенство за военни през 1995, където заема 9-то място. През 1995 е начело на Берое Стара Загора, а през 1997 се завръща начело на Сливен. През 1998 е начело на Олимпик Сливен. През 2012 се завръща начело на Сливен за кратко, след което поема Ботев Гълъбово. През 2017 решава да остане да помага в тима, но вече само като помощник треньор в тима.