Кариера в клуба
204[1]
Мача17902[1]
Минути20[1]
Гола0[1]
Жълти картона3[1]
Червени картонаМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | ЖК[1] | ЧК[1] | |
Първенство | 173 | 15047 | 15 | 0 | 3 |
Купи | 13 | 1205 | 2 | 0 | 0 |
Международни | 18 | 1650 | 3 | 0 | 0 |
Кариера
Играе като защитник. Футболната си кариера започва в Пирин Благоевград от 1950 до 1954 г. След това играе в Ботев Пловдив от 1955 до 1956 и в ЦСКА от 1956 до 1966. Има 215 мача и 23 гола в А група (174 мача с 20 гола за ЦСКА и 41 мача с 3 гола за Ботев). С отбора на ЦСКА е седемкратен шампион на България през 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62 и 1965/66 и носител на купата на Съветската армия през 1960/61 и 1964/65. Заслужил майстор на спорта от 1962. За ЦСКА има 17 мача и 3 гола за Купата на европейските шампиони. За историята остават и двата гола на Туата във вратата на Ювентус през 1960, когато пред над 50 хиляди зрители на Националния стадион Васил Левски ЦСКА елиминира италианския шампион след успех с 4:1. Четвъртфиналист в турнира за купата на европейските шампиони през 1957.
Има 46 мача и 2 гола в националния отбор в периода 1956 до 1963. Участва на XVI летни олимпийски игри през 1956 в Мелбърн Австралия, където България заема 3-то място и на олимпиадата в Рим през 1960. В състава на националния отбор играе на първите за България финали на световно първенство по футбол през 1962 в Чили (в 3 мача).
След завършването на футболната си кариера е помощник треньор на ЦСКА в периода от 1967 до 1973, шампион през 1970/71, 1971/72 и 1972/73 и страши треньор на ЦСКА през 1974 и отново от 1977 до 1979 - носител на купата на страната през 1973/74, старши треньор и на Сливен през 1975, Пирин Благоевград, Хебър Пазарджик на два пъти - от юли 1973 до януари 1974 и от лятото на 1974 до март 1975, Лудогорец Разград, Еносис Паралимни Кипър и Черно море, а също така и в Кувейт. Треньор на националния отбор на България.
Баща на Красимир Ковачев също футболист на ЦСКА.