Миодраг Йешич

Кариера

Юноша на Жарково Сърбия и на Партизан Белград Сърбия от 1974. Играе като защитник и дебютира за Партизан през 1978 като остава в тима до 1985. Изиграва 342 мача за тима с 81 гола. Шампион на Югославия за 1977/78 и 1982/83. През 1985 преминава в Алтай Турция, където стига и до капитанската лента. През сезон 1989/90 е в редиците на Трабзонспор Турция, където и получава прозвището Касапина, заради безкомпромисната си игра. Завръща се в тима на Партизан Белград Сърбия през сезон 1990/91, а от 1992 до 1994, когато слага край на кариерата си е отново в Алтай Турция.

Изиграва 25 мача за младежкия тим на Югославия до 21 години. Дебютира за националния тим на Югославия на 17 ноември 1982 при победата с 1:0 над България в София, а последен мач играе на 12 септември 1984 при загубата с 6:1 от Шотландия като изиграва 8 мача с 2 гола.

Започва голямата си кариера на треньор в тима на Обилич Сърбия през сезон 1993/94. През следващия сезон 1994/95 е начело на Крайишник Београд Сърбия, след което сезон 1995/96 е в Вършац Сърбия. През лятото на 1996 поема Раднички Београд Сърбия, като е там до края на 1996, а от началото до лятото на 1997 е начело на Млади Радник Пежеравац Сърбия. През сезон 1997/98 е начело на Раднички Ниш Сърбия, а следващия сезон 1998/99 е начело на ОФК Београд Сърбия. Поема родния си Партизан Белград Сърбия през сезон 1999/2000, след което поема за Клуб Спортиф Сфаксиен Тунис, където работи до 2001 и печели Арабската шампионска купа. През 2002 за кратко поема Алтай Турция, а от 2002 до 2004 е начело на Славия София. През 2004 застава на кормилото на Пегах Гилан Иран. През февруари 2005 поема ЦСКА като остава начело до април 2006 като печели шампионска титла на България за сезон 2004/05 и е избран за треньор на годината в България за 2005. През май 2006 поема отново Партизан Белград Сърбия до януари 2007, след което поема Ширин Фараз Иран за кратко. През сезон 2007/08 е начело на Литекс Ловеч като печели купа на България за същия сезон. През 2008 за кратко е в Отопени Румъния, за да поеме след това за сезон 2008/09 Будочност Подгорица Черна Гора. От 2009 до 2010 е треньор на Ал Итихад Триполи Либия като печели шампионска титла и суперкупа на Либия за този сезон. Следва работа в Гуанджоу Сити Китай през 2010, Ал Тахади Либия през 2011, Шахрдари Тебриз Иран през 2011 и Наджран Саудитска Арабия от 2012 до 2013. От януари 2013 до април 2013 се завръща на кормилото на ЦСКА. От март 2014 до май 2014 ръководи за втори път Литекс Ловеч. След това поема отборите на Раднички Ниш Сърбия през декември 2014, Янгон Юнайтед Мианмар през 2015, Сараево Босна и Херциговина през сезон 2015/16, Ал Араби Кувейт през сезон 2016/17, Ал Етифак Саудитска Арабия от юни до декемри 2017 и Ал Халеедж ОАЕ от юни 2018 до юни 2019. През август 2019 поема Исмаили Египет до началото на декември 2019. На 26 януари 2021 поема Ал Мерих Судан. На 11 юли 2021 застава начело на Ал Ахли Бенгази Либия, но само десет дни по-късно на 21 юли 2021 напуска тима. На 4 февруари 2022 поема Мазия Малдиви като става шампион на Малдивите за сезон 2021/22. На 25 юли 2022 поема Ал-Шола Саудитска Арабия.