Красимир Балъков

Кариера

Юноша на Етър Велико Търново, играе като атакуващ полузащитник или полузащитник. Дебютира за виолетовите едва на 16 годишна възраст през 1982. През първите два сезона играе периферна роля, но от сезон 1984/85 е титуляр и печели два пъти бронзовите медали през 1988/89 и 1989/90. През лятото на 1990 подписва договор с ЦСКА и е представен като футболист на армейците на 5 юли 1990 пред близо 10 000 фенове на Българска армия. Заминава на подготовка с новия си отбор във Франция и участва в приятелските мачове с Тулуза Франция, загубен с 0:3; с Родез Франция при победата с 1:0; със Сен Сьориен Франция при равенството 1:1 и отново с Тулуза Франция при победата с 3:1 като отбелязва един гол. Интересното е, че е използван като нападател в тези мачове. Оказва се, че има действащ договор и с Етър Велико Търново. Във Велико Търново много фенове излизат на протест и след обсъждане на ситуацията Борис Станков, президент на тима в този период, решава да не усложнява ситуацията и да не се възползва от договора му с тима. Така той започва шампионския сезон  1990/91 в Етър Велико Търново, но още през есента на 1990 преминава в Спортинг Лисабон Португалия, където бързо се превръща в звездата на отбора. Връх на престоя му там е сезон 1994/95, когато печели купа на Португалия и сребърните медали в първенството на Португалия, а също така суперкупата на Португалия през 1995. Печели бронзови медали през 1990/91; 1992/93 и 1993/94. Обявен е за най-добър футболист на португалското първенство през 1992 от вестник А Бола. През лятото на 1995 е продаден на Щутгарт Германия, където оформя така наречения магически триъгълник заедно с Фреди Бобич и Джовани Елбер и печели купа на Германия през сезон 1996/97, а през следващия сезон стига до финал за купата на националните купи, загубен от Челси Англия с 2:0. През сезон 1998/99 е избран и за капитан на тима. С тима на Щутгарт Германия печели купа Интертото два пъти през 2000 и 2002, а през 2002/03 печели сребърните медали в първенството на Германия като в края на сезона се отказва от футболната си кариера. Все пак през 2005 докато е старши треньор на Плауен Германия изиграва един мач за тима. Футболист на България за 1995 и 1997, на второ място в анкетата през 1992, 1996 и 2002, и на трето място през 1994. Избран между първите двадесет футболисти за Златната топка през 1994. Избиран в отбора на сезона на германското първенство на Кикър през 1995/96; 1996/97; 1997/98. Избран в резервите на идеалния тим за 1996 на ФИФА. На 29 май 2003 изиграва бенефисен мач, на който световни звезди играят срещу негови бивши съотборници.

Играе за младежкия национален отбор на България като през 1985 участва на Световно първенство до 20 години. Дебютира за националния отбор на България на 2 ноември 1988 в равенството с Дания 1:1, а последния му мач е на 30 април 2003 при победата с 2:0 над Албания. В този период от време изиграва 92 мача и вкарва 16 гола. Участва на Световното първенство през 1994 в САЩ, където завършва на четвърто място и печели бронзовите медали като играе в 7 мача и е избран в идеалния състав на първенството. Участва на Европейското първенство в Англия през 1996 в три мача. Участва на Световното първенство през 1998 във Франция в три мача.

Веднага след приключване на състезателна кариера започва работа като помощник треньор в Щутгарт Германия през юли 2003 и остава до 2005. През 2005 за кратко е играещ старши треньор на Плауен Германия. На 16 януари 2006 е назначен за старши треньор на Грасхопърс Швейцария като печели купа Интертото за 2006 и класира тима за купата на УЕФА през сезон 2006/07. На 29 октомври 2007 е назначен за старши треньор на Санкт Гален Швейцария като напуска в края на сезона. През декември 2008 е назначен за старши треньор на Черноморец Бургас, където остава до 6 декември 2010. На 27 май 2011 поема тима на Хайдук Сплит Хърватия , където остава до 22 март 2012, когато поема Кайзерслаутерн Германия и остава до 17 май 2012 след като не успява да спаси тима от спасяване. На 27 май 2014 е обявен за старши треньор на Литекс Ловеч и напуска на 10 юли 2015 след неуспешен сезон и елиминиране от евротурнирите. През 2017 се завръща в тима на ЦСКА като скаут. На 2 януари 2018 се завръща в тима на Етър Велико Търново като старши треньор. На 15 май е обявен за главен селекционер на националният отбор по футбол на България и остава до 18 октомври 2019, когато подава оставка. На 2 юни 2020 поема централен спортен клуб на армията 1948 като старши треньор, а от 30 август 2020 е преназначен като главен мениджър. Напуска този отбор на 14 юни 2021. На 6 май 2023 застава на кормилото на Септември София, за да напусне на 11 октомври 2023. На 22 април 2024 става старши треньор на Локомотив София като остава на поста до 31 май 2024.