Карой Фогой

Кариера

Започва да играе за Мезей Торна Клуб Унгария (тогава Австро-Унгария). В началото на кариерата си започва като дясно крило, но скоро след това ще заиграе на поста десен бек, където ще се утвърди като един от най-добрите защитници в света. От 1912 ще заиграе за Уйпещ Унгария, където ще остане до 1930. Заедно с брат си Йожеф Фогой или Фогл (фамилията им на унгарски е Фогой, но поради невъзможността на чужденците да я произнесат ги наричат Фогл) ще формира една от най-известните защитни формации в Европа през това време в Уйпещ и националния отбор на Унгария, наречена Дигата Фогл. Футболист на годината в Унгария през 1920. Три пъти стига до сребърните медали в първенството на Унгария през 1920/21, 1922/23, 1926/27, за да стигне до титлата на Унгария през сезон 1929/30 в последния си сезон. Има и 4 загубени финала за купата на Унгария с тима през сезони 1921/22, 1922/23, 1924/25, 1926/27. През 1929 печели и купа Митропа с Уйпещ. Изиграва 249 мача за тима с 15 гола. Дългогодишен капитан на тима. През сезон 1931/32 играе за Вашаш Унгария като взема участие в 3 мача.

 
Дебютира за националния отбор на Унгария на 2 юни 1918 при победата с 2:0 над Австрия. В тима на Унгария за олимпийските игри през 1924 в Париж. Участва и в първата купа на нациите през 1927 в Будапеща. Изиграва уникалните за времето си 51 мача с 2 гола за тима, като в повечето време е с брат си на терена, а в 17 мача е капитан на маджарите. 

Започва да работи като старши треньор в АС 23 от 15 февруари до края на октомври 1934. Паралелно с това от февруари 1934 до януари 1935 е начело и на националния отбор на България. Води тима в квалификациите за Световно първенство, но след загуба с 4:1 от родната Унгария отпада. В Балканската купа остава на последно място след само една победа над Гърция. След това поема Спортклуб София от ноември 1934 до края на 1935 като печели шампионска титла на България с отбора. През 1936 води Ювентус Букурещ Румъния. В периода 1935 до 1937 е начело на Клуж Румъния. През 1937 е начело на Дьор Унгария. От 1938 до 1939 е старши треньор на Варта Познан Полша. През 1939 е начело на Виктория Клуж Румъния. От 1939 до 1940 води Лампарт Унгария, а след това е на кормилото на Тещверишег Унгария от 1941 до 1947. През 1947 се завръща начело на Варта Познан като става шампион на Полша през този сезон 1947. През 1947/48 става старши треньор на Полония Варшава Полша. В периода от 1950 до 1951 води за трети път Варта Познан. През 1952 е начело на Брда Бидгошч Полша. През 1953 е старши треньор на Чарни Накло над Нотечьон Полша. През сезон 1955/56 води Полония Ходжеж Полша. През сезон 1957/58 е на кормилото на Олимпия Познан Полша.