Кариера
Юноша на АС 23 поне от 1938. Започва да играе като ляво крило, след което ще бъде преквалифициран в централен защитник, но се справя отлично и като дефанзивен халф. Пробива в първия състав на АС 23 в края на 1938. През 1941 е носител на Царската купа (със статут на Национална купа на България) след победа с 4:2 над Напредък Русе. През лятото на 1944 за втори път е столичен първенец с тима на АС 23. Остава в тима до обединението на 9 ноември 1944, след което заиграва за Чавдар. В края на 1947 след странни събития и мъчителни процедури е привлечен в Левски София, където играе до 1956, с изключение на сезон 1954, когато не е в тима. С отбора е шампион на България за сезони 1948/49, 1950 и 1953, както и носител на купата на Съветската армия през сезони 1948/49 и 1950. Изиграва общо 168 мача с 4 гола за тима. Избран за капитан на отбора от момента на идването си в тима.
Заиграва в националния отбор на България от 1946 като футболист на Чавдар. В тима на България през 1948 и 1949, когато постигаме изненадващи, но заслужени победи над Чехословакия с 1:0 и 3:1 и Унгария с 1:0, като той има за цел да опази Йозеф Бицан и Ладислав Кубала. Изиграва общо 11 мача за тима.