Кариера в клуба
104[1]
Мача9388[1]
Минути32[1]
Гола0[1]
Жълти картона1[1]
Червени картонаМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | ЖК[1] | ЧК[1] | |
Първенство | 88 | 7875 | 25 | 0 | 0 |
Купи | 7 | 690 | 5 | 0 | 0 |
Международни | 9 | 823 | 2 | 0 | 1 |
Кариера
Юноша на Родина Бургас, след което преминава в школата на Любислав (Черноморец) Бургас. Играе като нападател и десен инсайд. На 17 години през сезон 1948/49 пробива в първия състав на Любислав като записва 9 мача с 1 гол през сезона, но след този сезон отборът му изпада от първа дивизия. В началото на 1951 преминава в Черно море Варна (тогава с името ВМС). Изиграва 81 мача с 29 гола за тима. Печели бронзовите медали с Черно море през 1953. През сезон 1953 играе и в националния отбор на страната, който се състезава в първенството на България. Преминава в ЦСКА в началото на март 1955. Дебютира за армейците на 12 март 1955 при победата с 2:0 над Спартак Пловдив, а първи гол бележи на 27 март 1955 при победата с 2:1 над Завод 12 София. Участник в двете знаменити турнета на ЦСКА на Скандинавския полуостров. Пет пъти е шампион на България през 1955; 1956; 1957; 1958; 1958/59 и веднъж носител на купата на Съветската армия през 1955 - всички с ЦСКА. За червените има 9 мача и 2 гола в евротурнирите (1 гол срещу Атлетико Мадрид и 1 срещу Динамо Букурещ). Четвъртфиналист за КЕШ през 1957. Наричан е „футболното бижу на ЦДНА“. Приключва кариерата си в Черно море Варна от лятото на 1959 до края на 1964 като капитан на отбора. Закръгля мачовете си за моряците на 227, като вкарва 64 гола.
Дебютира за националния ни отбор на 6 септември 1953 в загубата с 2:1 от Чехословакия, а първи два гола вкарва седмица по-късно в равенството 2:2 с Полша. Бронзов медалист от олимпийските игри в Мелбърн през 1956. За националния отбор има изиграни 30 мача и отбелязани 7 гола за А националния отбор и 4 мача в Б националния отбор на България.
Помощник треньор на Черно море Варна от края на 1964 до края на 1967. Старши треньор на Черно море Варна от януари 1968 до юли 1972. Старши треньор на младежкия национален отбор на България от юли 1972, както и помощник треньор на националния отбор на България от края на 1972 до юли 1974, който играе във финалния турнир на световното първенство през 1974 в Германия. Завръща се начело на Черно море Варна от януари 1975 до юни 1976.
Загива в самолетна катастрофа на 16 март 1978.