Кариера
Юноша на АС 23 от 1929. Играе като полузащитник за АС 23 от пролетта на 1933 до края на 1942. След мача с Левски София на 30 май 1937, в който е изгонен, извършва побой над съдията, за което е изхвърлен от футбола, но скоро след това е с възстановени права. През 1941 е носител на Царската купа (със статут на Национална купа на България) след победа с 4:2 над Напредък Русе и носител на купа Улпия Сердика през 1933.
В периода от 1936 до 1939 изиграва 7 мача за националния отбор на България. Записва мачове и за сборния състав на София.
Брат на футболистите на АС 23 Никола Балъкчиев - Бълата, Костадин Балъкчиев - Коце, Бобе Балъкчиев - Бобчето.