Кариера в клуба
209[1]
Мача18764[1]
Минути8[1]
Гола0[1]
Жълти картона4[1]
Червени картонаМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | ЖК[1] | ЧК[1] | |
Първенство | 183 | 16244 | 6 | 0 | 4 |
Купи | 16 | 1590 | 1 | 0 | 0 |
Международни | 10 | 930 | 1 | 0 | 0 |
Кариера
Юноша на Септември София и капитан на юношеския отбор на тима. Играе като полузащитник за Септември София от 1945. Играе като дефанзивен халф за ЦСКА от обединиението със Септември на 5 май 1948. Дебютира за армейците на 13 май 1948 в загубата с 1:0 от Спартак София. През сезон 1948/49 защитава цветовете на Бенковски Видин. Завръща се в ЦСКА от лятото на 1949 и ще остане до юли 1960. Първи гол за армейците вкарва на 8 април 1952 в равенството 1:1 с Академик София. Десетократен шампион на България през 1948; 1951; 1952; 1954; 1955; 1956; 1957; 1958; 1958/59; 1959/60 и трикратен носител на купата на Съветската армия през 1951; 1954; 1955 с ЦСКА. Четвъртфиналист през 1957 в турнира за купата на европейските шампиони. От лятото на 1960 до лятото на 1963 се завръща в Септември София, а от лятото на 1963 до лятото на 1964 играе за Спартак София. Заслужил майстор на спорта, заслужил треньор и почетен гражданин на София.
Има 17 мача с фланелката на „А“ националният отбор, 6 мача с „Б“ отбора. Бронзов медалист от игрите в Мелбърн през 1956 година и участник в летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952.
Започва да работи като старши треньор на Светкавица Търговище от юли 1971 до края на юни 1972. От юли 1972 до края на юни 1973 е начело на Бдин Видин. Следващият сезон 1973/74 води Тракия Пловдив. През сезон 1974/75 е на кормилото на Беласица Петрич. В периода от лятото на 1975 до края на декември 1975 е старши треньор на Миньор Перник. От юли 1976 до края на юни 1977 води Омония Никозия Кипър. През сезон 1977/78 е начело на Хебър Пазарджик. Освен това е треньор на Локомотив Горна Оряховица, Линц Австрия, Спортив Мароко. Треньор на Б националния отбор на България. В периода от 1996 до 2005 е съветник на президента на БФС Иван Славков.