Кариера в клуба
379[1]
Мача33416[1]
Минути81[1]
Гола1[1]
Жълти картона0[1]
Червени картонаМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | ЖК[1] | ЧК[1] | |
Първенство | 296 | 25906 | 58 | 0 | 0 |
Купи | 50 | 4505 | 19 | 0 | 0 |
Международни | 33 | 3005 | 4 | 1 | 0 |
Кариера
Играе като полузащитник. Започва своята кариера като футболист в Сава Михайлов София през 1960, а през 1961 е привлечен в Септември София, където дебютира същата година едва на 18 години. Веднъж става носител на купата на Съветската армия с отбора на Септември София през 1959/60. За септемврийци има 5 мача и 2 гола в "А" група. През лятото на 1964 преминава в ЦСКА. Дебютира за армейците на 9 август 1964 при победата с 2:0 над КЦМ-Ботев Пловдив, а дебютните си две попадения с екипа на армейците отбелязва на 7 април 1965 срещу Септемврийска слава Михайловград в мач от КСА, спечелен от ЦСКА с 6:0. За отборите на ЦСКА Червено знаме и ЦСКА Септемврийско знаме изиграва 296 срещи и отбелязва 58 гола в "А" група за периода 1964 – 1975. Шампион на България шест пъти - през 1965/66, 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73 и 1974/75. Носител на купата на Съветската армия пет пъти - през 1964/65, 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74 с отбелязани 18 гола. В европейските клубни турнири за ЦСКА изиграва 34 мача (28 за КЕШ и 6 за КНК) и отбелязва 4 гола (2 за КЕШ и 2 за КНК). Достига до полуфинал на КЕШ с отбора на ЦСКА през 1967. Приключва кариерата си в отбора на Сливен, където играе от юли 1975 до юли 1976 и се разписва 4 пъти за 16 мача. Един от най-добрите дефанзивни халфове за времето си. Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" от 1968. Избран е в разширения отбор на петдесетилетието на ЦСКА.
Национален състезател с 25 мача и 6 гола за А националния отбор в периода от 1963 до 1975, 1 мач с 1 гол за Б националния, 9 мача с 4 гола за младежкия и 17 мача с 9 гола за юношеския национален отбор. Участва на Европейското първенство за юноши през 1962 в Румъния като играе в 7 мача и вкарва 4 гола. Участва на Европейското първенство за юноши през 1963 в Англия като е капитан на отбора и играе в 5 мача и вкарва 2 гола. Участва на Европейското първенство за юноши през 1964 в Холандия. Попада в разширения състав на Националния отбор за Световното първенство през 1966 в Англия, но контузия го вади от тима. Дебютира за националния отбор през ноември 1966 при победата с 6:1 над Югославия. Участва на Световното първенство 1970 в Мексико като играе в 2 мача, вкарва първия гол срещу ФРГ при загубата с 2:5, и на Световното първенство 1974 в Германия играе в 2 мача. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 в Мексико.
След прекратяването на състезателната си кариера започва да тренира отбора на Своге. От 1976 до началото на 1979 е треньор в школата на ЦСКА като е първи треньор на известни футболисти като Любослав Пенев, Емил Костадинов и Кирил Качаманов. В началото на 1979 е назначен за треньор в щаба на Никола Ковачев - Тулата, а след уволнението на Тулата на 8 април 1979 до 30 декември 1982 е старши треньор на ЦСКА. През този период червените завоюват четири поредни пъти шампионската титла - 1979/80, 1980/81, 1981/82 и 1982/83, и печелят купата на Народна република България през 1980/81 и 1982/83. В европейските клубни турнири - КЕШ под ръководството на Никодимов е постигната най-забележителната серия от успешни мачове в историята на тима. През периода 1980 - 1983 ЦСКА елиминира Ливърпул Англия (тогава трикратен носител на КЕШ), Нотингам Англия (двукратен носител на КЕШ), Монако Франция, Реал Сосидедад Испания, Гленторан Северна Ирландия, Шомберки Полша, Омония Никозия Кипър. ЦСКА достига полуфинал за КЕШ през сезона 1981/82 и четвъртфинал през сезона 1980/81. На 30 декември 1982 е отстранен от поста старши треньор на ЦСКА и за кратко се завръща в ДЮШ на ЦСКА. След това работи в Дунав Русе от началото на 1983 до декември 1984 като вкарва тима в А група. Отново се завръща в ДЮШ на ЦСКА, а от 1985 е старши треньор на военния отбор на Чавдар, което реално е вторият отбор на армейците. От август 1987 до 1989 е треньор на Стад Тюнизиен Тунис като печели купата на Лигата в Тунис. Сезон 1989/90 е треньор на Етоал дьо Саел Тунис. Завръща се на треньорския пост в ЦСКА през есента на 1990. През втория треньорски мандат ЦСКА печели сребърни медали 1990/91 и златни медали 1991/92 в първенството. На 27 септември 1992 Никодимов отново е принуден да напусне ЦСКА. В началото на 1993 за кратко води Лекс Ловеч с помощник-треньор Радослав Здравков, но напуска през лятото, за да поеме отново Дунав Русе през лятото на 1993. След това ръководи отбори от юношеските формации, аматьорската лига, работи като старши треньор на Металург Перник през сезон 1995/96, Велбъжд Кюстендил от юли 1997 до края на юни 1999 с помощник Цветан Йончев и Омония Никозия Кипър от юли до 13 ноември 2000. На 14 юни 2001 се връща за трети път на поста старши треньор на представителния мъжки отбор на ЦСКА. Води представителния отбор на ЦСКА от 14 юни 2001 до 5 декември 2001, когато е освободен и заменен с Луиджи Симони. През лятото на 2003 е назначен за треньор на Берое Стара Загора, като спечелва промоция за отбора в А ПФГ. Отстранен е от Берое Стара Загора през септември 2004. Избран е за треньор №2 за 60-годишнината на ЦСКА след гласуване на официалния сайт на ЦСКА. От 15 януари до 20 юли 2013 е спортен директор на ЦСКА. От 1 юли до 15 септември 2016 е член на надзорния съвет на ЦСКА.
Женен, има две дъщери - Десислава и Елица. И двете са волейболистки от ЦСКА. Елица е женена за треньора и собственик на волейболния тим на ЦСКА Александър Попов. Чичо на Николай Донев, също футболист на ЦСКА.