Кариера
Играе на позицията полузащитник. Започва да играе футбол в аматьорските дивизии докато работи като стъклар, първо в Уайтилийф Англия от 1980 до 1981 и след това в Епсом & Еуел Англия от 1981 до 1983. Следва период от шест месеца, в които работи в Далечния изток и не се занимава с футбол, за да се завърне на терена в редиците на Коринтиан Кежуалс Англия от 1983 до 1984. От 1984 до 1986 се състезава за Дулуич Хамлет Англия, след което в периода 1 юли 1986 до 17 март 1987 е футболист на Йоувил Таун Англия. На 17 март 1987 е продаден на Кристъл Палас Англия за 7 500 паунда. През сезон 1988/89 печели промоция във Висшата лига с тима. На следващата година вкарва гол за победата 4:3 на полуфинала за ФА Къп срещу Ливърпул Англия и участва в двата финала, които тимът му губи от Манчестър Юнайтед Англия. През следващия сезон 1990/91 е част от най-успешния сезон на тима завършвайки на трето място в шампионата и печелейки Фул Мембърс Къп след победа с 4:1 над Евъртън Англия. Записва 24 мача за тима през сезон 1987/88, 57 мача с 2 гола през сезон 1988/89, 51 мача с 8 гола за сезон 1989/90, 27 мача с 1 гол за сезон 1990/91 и 9 мача с 1991/92, или общо 168 мача с 12 гола за тима. На 21 ноември 1991 преминава в Чарлтън Атлетик Англия. Изиграва 26 мача с 2 гола за сезон 1991/92, 34 мача с 10 гола за сезон 1992/93, 38 мача с 11 гола за сезон 1993/94 и 25 мача с 3 гола за сезон 1994/95 или общо 124 мача с 26 гола за тима. От 21 юни до 30 юли 1995 записва кратък наем в Тотнъм Хотспърс Англия като изиграва 4 мача. След като има вариант да продължи кариерата си в Хонконг избира да подпише с Барнет Англия на 31 юли 1995. Изиграва 47 мача през сезон 1995/96 и 32 мача за сезон 1996/97 или 79 мача за тима. През 1997 преминава в Рединг Англия, но не записва официален мач за тима, след което слага край на кариерата си.
Играе за В Националния отбор на Англия, съставен от аматьори по времето, когато се състезава за Дулуич Хамлет и Йоувил Таун.
Започва да работи като играещ помощник треньор на Тери Буливант в Барнет Англия, след което го следва като играещ помощник треньор в Рединг Англия от 1997. През март 1998 е назначен за временен старши треньор на Рединг след напускането на Буливант. Първият му мач начело е на 21 март 1998 при загубата с 2:0 от Хъдърсфийлд Таун Англия. На 25 март 1998 е освободен от поста и до лятото на 1999 е старши треньор на втория отбор на Рединг, след което тази формация е закрита. На 13 октомври 1999 за втори път е назначен за временен старши треньор на Рединг, но след отличната му работа начело е оставен на поста след като ги спасява от изпадане. През сезон 2000/01 губи плейоф за влизане в Английската първа футболна лига, но на следващата година ги води към директно влизане там. През сезон 2002/03 завършва четвърти в тази лига и губи финален плейоф за горната дивизия. След отличното му представяне Уест Хям Англия пожелава да го привлече като старши треньор, но Рединг отказва. Води тима в 211 мача. На 10 септември 2003 той сам разтрогва договора си и на 20 септевмри 2003 след успешни преговори между двата тима поема Уест Хям. През първия си сезон начело стига до загубен плейоф срещу Кристъл Палас Англия. През следващия сезон 2004/05 все пак стига до спечелен такъв и промоция. Сезон 2005/06 е успешен с 9 място и стигане до финал във ФА Къп, който губи след дузпи от Ливърпул Англия. Мениджър за месец февруари 2006. През сезон 2006/07 инерцията е загубена както в първенството, така и в купата на УЕФА. След 163 мача начело на 11 декември 2006 е освободен. Няколко дена по-късно на 26 декември 2006 поема Чарлтън Атлетик Англия. Поема тима в криза и въпреки подобрената статистика не успява да задържи тима в Премиер Лига. В следващите два сезона не успява да върне тима в горната дивизия и след 90 мача начело напуска на 22 ноември 2008. На 17 юли 2009 е обявен за новия мениджър на Саутхамптън Англия. В труден сезон и след наказание с отнемане на 10 точки почти до последно е в борбата за плейоф. За да затвърди позитивния сезон стига до спечелването на трофея на Футболната лига за сезон 2009/10, първи трофей за тима от 1976. Въпреки това след скандал със собственика на тима след 64 начело е отстранен на 30 август 2010. На 9 септември 2010 е назначен за старши треньор на Нюкасъл Юнайтед Англия. Започва със знаменателна победа с Ливърпул с 3:1 на 11 декември 2010. Печели наградата треньор на сезона в Премиер лига за сезон 2011/12 и наградата на треньорите в Премиер за същия сезон, след като довежда тима до участие в евротурнирите и е единствения английски треньор с двете награди в един сезон. Следващият сезон води тима си до четвъртфинал в европейските турнири. Мениджър за ноември 2013. През втората част на сезон 2013/14 отборът му се срива. Формата се вдига отново едва през месец ноември 2014, с което е избран за мениджър за месец ноември 2014. Започва разговори с Кристъл Палас Англия през декември 2014 и на 3 януари 2015 поема тима след компенсация от 3,5 милиона паунда и 185 мача начело на Нюкасъл. Поема тима в долната таблица на класирането и го води в горната. В следващия сезон прави изключителен първи полусезон и доста лош втори, но спасява тима от изпадане и го води до финал във ФА Къп загубен от Манчестър Юнайтед Англия с 2:1. След лошо начало на сезон 2016/17 и 87 мача начело е освободен на 22 декември 2016. На 29 ноември 2017 застава на кормилото на Уест Бромич Албион Англия. След само 21 мача начело напуска на 2 април 2018. Първият му клуб извън родината става АДО Ден Хааг Нидерландия, който поема на 24 декември 2019. След само 8 мача начело и с прекъснат заради пандемията от Ковид-19 сезон напуска на 28 април 2020. На 23 ноември 2020 е назначен като технически директор в ЦСКА, а от 26 юли 2021 става консултант на акционерите по футболните въпроси. На 15 април 2022 става временен старши треньор на ЦСКА. На 28 април 2022 е обявено, че остава за постоянно на поста старши треньор на ЦСКА, като след края на сезона на 1 юни 2022 се разделя с клуба. На 14 септември 2022 поема Арис Солун Гърция, за да остане до 6 февруари 2023.