Как се представи защитата през сезон 2017/18

Витаутас Гедиминас Черниаускас – Литовецът се превърна в първи избор на Белчев след няколко фрапантни грешки на младия Китанов и се понрави с добър рефлекс и стабилност в рамките на вратата, но с пословично лоша игра с крака и въпреки високия си ръст никакъв усет за ловене на топката при центриране. Ако приемем, че налагаме изнасяне на топката от защитници и използваме често вратаря, за да излезем от пресата на противника, изборът на вратар, чийто най-голям недостатък е играта с крака, е решение, при което ще загубим точки. Без да имам отрицателно мнение към Витаутас бих искал повече сигурност на вратата през следващия сезон.

Георги Георгиев Китанов – Дойде с огромни очаквания от Черно море и със статут на най-добър млад вратар в България. След един сезон на титуляр загуби битката с Черниаускас, който със сигурност не е най-стабилния вратар на света. Липса на късмет бе, че в момент, в който литовецът направи поредна чутовна издънка, Китанов се контузи и нямаше как да грабне появилия се шанс. Струва ми се, че и за ЦСКА и за Китанов ще бъде по-добре да се разделят, защото знаем, че се търси нов първи вратар, а в школата расте талант като Слави Петров.

Слави Петров – Това момче кара четвърти сезон, попадайки за мач или два в групата и играещ само в контроли на тима. Говори се, че всички са сигурни в таланта му и с нетърпение очакват да заиграе. Имайки предвид контузията на Китанов в края на сезона, наистина не разбирам защо не му бе даден шанс да дебютира на вратата в мач без значение срещу Берое.

Николай Георгиев Бодуров – Лидерът на отбора на ЦСКА, направи запомнящ се сезон, в който беше солидната преграда пред всеки един нападател на противниците ни. Вкара зашеметяващ гол на Лудогорец на Армията и водеше по своя смел и открит начин целия отбор. Ролята му в ЦСКА се засилва и от начина, по който съумяваше да вдигне съотборниците си във важни моменти, но и неговата форма спадна по закона на скачените съдове след загубата в Разград. Нямам съмнение, че защитната ни формация трябва да започва от него и през новия сезон.

Божидар Бранков Чорбаджийски – Долу ръцете от Чорбаджийски! Червената общност винаги е била голяма, вярна и ... нетърпелива. Този млад мъж притежава височина и достатъчна скорост и поврътливост, научи се да подава добре, покрива добре, единствен в България е в състояние да разсече цялата постройка на противника с пас по земя напред (сигурен съм, че се е учил от Пике), добра игла с глава и да, понякога губи концентрация във важен момент, основен проблем при него, довело до няколко подарени гола. Според личното ми мнение състава на ЦСКА през следващия сезон трябва да започва с него и Бодуров, а сигурността ще дойде и от по-добри крайни защитници. Футболът е отборна игра, повече от всякога, и да се обвинява само централния защитник за получените голове е безсмислено. Неслучайно направи дебют в националния тим и ако не искаме да въздишаме по него, след като рано или късно заиграе навън, трябва да му покажем, че държим на него. Апел имам и към самия Божидар – вярвай повече в себе си и всеки ден доказвай с поведението си, че знаеш какво означава да носиш лентата на капитан на ръката си.

Александър Жан-Люк Барт – Французинът дойде от Румъния със статут на резерва, която има огромен опит и може да запълни добре дупките в защита, а и с малко откровен фатализъм, че е шампион с всеки отбор в България. Загубил много от скоростта си показа прилично позициониране и нищо повече, не се чувствах по-сигурен с него на терена, когато играеше. Отново същото лично мнение, че за заплата със сигурност по-висока от тази на млад българин, просто запушва пътя на Валентин Антов или Пламен Гълъбов например.

Александър Антониев Дюлгеров – Благоевградчанинът е жокерът в тестето на нашата защита. Може да играе в центъра, в ляво и в дясно, и е винаги готов да помогне. Дори бе тестван в сърцето на полузащитата, лично за мен неудовлетворително. В играта му няма фойерверки, но липсват и големи пропуски. Типичната резервна скамейка за голям отбор в България, с червено сърце, мястото му е като подкрепление и в новия сезон.

Валентин Ивайлов Антов – Племенникът на Толята Нанков отдавна надскочи тази родниска връзка. На крехките му плещи тежат огромните очаквания на цялата вярна армейска публика и донякъде разумно спортно техническо ръководство го пази, имайки предвид и тежката травма, която младокът претърпя. Нещо повече, според мен е работил по специална програма, за да заякне достатъчно за мъжки футбол. Антов притежава завидно спокойствие и технически способностти. Защитава добре и с хладен разум, има добър пас, отлично пласиране, а всъщност забравяме, че е на осемнайсет години, може би поради факта, че направи дебют на четиринайсет. Пазене, пазене, ама няколко мача заради контузии и наказания са твърде малко за такъв талант. Той трябва да играе и това задачата за следващия сезон, защото това момче има таланта да бъде голяма червена звезда.

Пламен Йорданов Гълъбов – Със само един изигран мач през есента, роденият в Шумен доскоро младежки национал, преследван и от контузии, забави развитието, което иначе съм сигурен че му предстои. Иска ми се да получи малко повече шанс за изява, дори и с цената на някоя друга грешка, от която да се учи.

Станислав Любенов Манолев – Станислав трябваше да е другият лидер в тима на ЦСКА с опита, който е натрупал. За пореден път се доказа, че основната му функция е атакуващ флангови състезател, а като десен защитник трябва да бъде използван само в крайни случаи или тогава, когато играем с последния в класирането. Изнесен напред е човек, който може да смени посоката и да премине противник един на един, в отбрана, особено срещу пресиращ съперник е често закасняващ и нарушаващ баланса в защитната ни формация. Основен проблем е също така липсата на сто процента концентрация във възлови моменти, които му пречат да вземе полагащото му се място на отборен лидер, редом до Бодуров.

Жеферсон Серкейра Телес – Бразилецът дойде в зимна България с бремето на голяма за стандартите ни визитка и непосилната задача да замести любимеца на всеки разбиращ от футбол армеец – Недялков. Личеше, че трудно се аклиматизира, и ако Белчев имаше в ръката си жокер за тази зона, може би всичко щеше да се развие по друг начин. Пролича добър технически арсенал, но също така липса на достатъчно бързина, недостатъчно брой пробиви и дублиране на крилото и в същото време от неговата зона често разбиваха карето в защита. Това, което феновете трудно ще му простят, е обаче безумния червен картон в Разград, който изцяло промени баланса на мача, в който ЦСКА загуби титлата. Сериозно се замислям дали налагането на младия Лясков няма да бъде по-добър вариант от кариоката...

Стойчо Иванов Атанасов – Сърцатият бургазлия показа израстване като десен защитник, въпреки малкото време, което получи в рамките на сезона. Показа отлична скорост, агресия и добро подаване, но се вижда, че му липсва игрова практика и ритъм, както и често прегаря в старанието си да хване подадения му шанс. Пак поради същата причина играе доста нервно и си изкарва ненужни картони, но ако има шанс да играе в повече мачове през следващия сезон би се превърнал в един от добрите крайни защитници в Първа лига.

Антон Михайлов Недялков – Откритието на миналия сезон Антон Недялков е най-честото име, което се споменава за липсата на синхрон в червената защита през пролетния полусезон. С продажбата му си замина и сигурността и остротата, която имахме в лявата зона. Нито Жеферсон в първия си полусезон, нито младия преквалифициран защитник Георгиев запълниха дупката в дефанзивен план, а притеснени от това не бяха и активни по същия начин и в офанзивен план. Надарен с неизчерпаема енергия, желание и харизма, мисля че можехме да изчакаме лятото, за да го продадем дори по-скъпо и на по-голям отбор, като това щеше да ни превърне в много по-добър отбор. Навъртя двадесет и един мача за полусезон и всеки редови фен на ЦСКА ще очаква с нетърпение деня, в който роденият в Ловеч футболист ще се завърне на Армията.