Българска армия

История

В местността „Пустинята“, тогава в покрайнините на София, се заражда първият софийски футболен клуб Футболъ клубъ (отбора на „Савата“, по-късно известен като ФК-13) през 1909 г. основан от ученици в галатасарайския лицей в Цариград, сред които основни фигури са Сава Киров и Иван Матинчев. Година по-късно, на същото място е основан и Клубъ футболъ (отбора на „Матинката“, по-късно известен като Атлетик) от Иван Матинчев. На това място двата отбора са играли множество срещи помежду си.

Първият стадион

На 3 януари 1922 г. столична община отпуска на Офицерски спортен клуб „Слава“ местността „Пустинята“ в Борисовата градина за провеждане на мачовете на отбора. След обединението на ОСК „Слава“ и Атлетик стадионът добива името на обединения клуб „АС-23“. През 1930 г. започва строежа на основното помещение на стадиона, в което има канцелария, стая на служащия, мъжки и женски гардероби, душове за мъже и жени, салон за гимнастика с размер 20 на 15 метра и склад. Основната постройка е с размер 30 на 20 метра. Към лятото на 1931 г. помещението е завършено. Стадионът има две трибуни източна и западна, а в северна и южна посока има места за правостоящи. Около футболното игрище има изградена атлетическа писта. На 3 август 1933 г. клубът получава нотариален акт за собственост на стадиона.

През 1938 г. следват нови мащабни подобрения на стадиона като се поставя нова дренажна система с отводнителни канали с дължина над 1700 метра, пистата е реновирана с 25 см основа от камъни и строителен отпадък, а отгоре е бетонирана. Около стадиона е направена ограда от бетон с височина варираща от 60 cм до 110 cм, а  върху бетоновата основа е положена желязна ограда с обща височина до 2,5 м.

През 1939 г. игрището е затрупано с почва, върху която е насадена специална трева за игрища, превръщайки го в първия затревен стадион в България.

Към 1940 г. от северна и южна страна са изградени трибуни, което прави стадиона напълно завършен. Цялата сума за построяването на стадиона е 3 милиона лева, като в основната си част е платена от АС-23 и негови привърженици, и минималната помощ на държавата (дарение от 55 000 лева и дървен материал). Към края на строителните дейности стадионът може да приема 18 000 зрители.

В края на 1944 г. стадионът е преименуван на „Чавдар“, на името на обединения клуб. На 19 март 1948 г. стадионът е одържавен с приемането на Закона за офицерските събрания (Държавен вестник, брой 64). През втората половина на 1948 г. е направена реконструкция на трибуните като са поставени 13 реда пейки от дърво на бетонни блокчета. Дългогодишното натоварено ползване на единственият затревен стадион с дренаж налага и подмяна на терена. Подновена е настилката на атлетическата писта. В близост до тенис кортовете са изградени баскетболни и волейболни игрища и баскетболен/волейболен стадион за 2500 души.

През периода 1950/52 носи името „Народна войска“, а от 1952 г. е наречен „Народна армия".

През 1965 г. е разрушен, за да се построи нов модерен стадион.

Вторият стадион

Стадионът е изграден поетапно в периода 1965/67 по проект на архитектите Антон Каравелов и Симеон Иванов, официално е открит в средата на май 1967 г., като от стария стадион частично запазено е основното помещение и наименованието „Народна армия“. Построени са нови трибуни за 32 000 зрители, струнобетонна козирка над централната трибуна, отворени са няколко входа, преасфалтирани са алеите и е направена нова ограда на комплекса. Поставено е електронно светлинно табло. Под централната трибуна е изградена зала за тренировки с площ 864 m². В комплекса са построени 6 тенис корта, 6 баскетболни и 6 волейболни игрища. Открита е и площадка с трибуна за борба, бокс и др. В основната сграда са създадени съблекални, бани, сауна, медицински кабинети, кабинети за администрацията, стаи за журналисти, треньори и съдии, библиотека, хотел с 25 легла, ресторант и музей на спортната слава. Футболното игрище е с размери 105 на 66 метра и е изцяло затревено.

През 1982 г. стадионът е рекоструиран като е поставено електрическо осветление.

В периода април 1991 г. - септември 1993 г. стадионът носи името „ЦСКА“, а от тогава до днес се казва „Българска армия“

През есента на 1998 г., стадионът е реконструиран, като пейките са заменени със седалки и капацитетът му е намален на 22 015 зрители.

През 2000 г. е сложена нова озвучителна уредба и са подменени осветителните тела на терена.

През 2008 г. стадионът не получава лиценз за провеждане на мачове заради амортизацията си, но след спешен ремонт, БФС и столична община все пак издават такъв. През 2010 г. стадионът отново не получава лиценз, като в началото на 2011 г. отново е извършен частичен ремонт, като са сложени 2500 нови седалки в сектор А, а в останалите сектори са заменени счупените седалки. В периода 2014-2015 г., с помоща на сдружение „ЦСКА Завинаги“, са направени три помощни терена (два с нормални размери и един маломерен) на мястото на тенискортовете пред стадиона, както и са заменени седалки на стадиона, като в секторите Б и Г са премахнати седалките и са оставени като сектори за правостоящи.

В началото на 2016 г. основно е реконструиран терена на стадиона, като е направена нова дренажна система и е положена нова трева.

На 15 февруари 2023 г. ЦСКА и държавата подават документи за създаване на общо търговски дружество „Спортни имоти Българска армия“ АД, като държавата внася като непарична вноска стадион „Българска армия“ и базата в Панчарево, а ЦСКА внася 28 млн. лева парична вноска.

На 1 април 2024 г. започва разрушаването на вторият стадион, като предварително се премахнати седалките. Към 9-ти април са премахнати бетонните блокове в сектор „Б“ и е започнато премахването им в сектор „В“. Към 1 май 2024 г. почти всички бетонни конструкции са премахнати, както и част от насипът в сектор „В“. Сектор „А“ задено с административната сграда и козирката са напълно съборени и строителният отпадък се извозва.

Третият стадион

През годините различните собственици на ЦСКА многократно са предлагали различни проекти за модернизация на базата на отбора, чрез построяване на нов стадион на мястото на стария. Към момента това не се е случило, въпреки че сегашното ръководство на ЦСКА заяви такива намерения. Идеята е да се премахнат секторите Б, В и Г и атлетическата писта и да се изградят нови сектори близки до терена. Изчаква се стадионът да бъде отпуснат на отбора за срок от 30 години, за да започне строителството. На 5 април 2019 г. са представени два проекта за нов стадион на фирма „Вамос“ с архитект Георги Савов и фирма „Design Initiatives“ с архитект Владо Вълков. На 29 май 2019 г. е представен нов трети проект за нов стадион на фирма DESET architects. На 13 септември 2019 г. е издадена виза за строеж на нов стадион. На 24 април 2023 г. на пресконференция е представена концепцията за нов стадион изцяло покрит с капацитет 16 000 седящи места, вип ложи, ресторанти и други удобства. На 5 октомври 2023 г. е издадено разрешително за строеж. По първоначални планове след разрушаването на старият стадион, строежът трябва да продължи 18 месеца.

Собственост

В момента стадионът е собственост на фирма „Спортни имоти Българска армия“ АД, която е с поделена собственост между „Сердика спортни имоти“ ЕАД на Министерството на спорта и „Арена ЦСКА“ ЕООД, която е 100% собственост на „ПФК ЦСКА-София“ ЕАД. През годините стадионът е бил собственост на:

• Офицерски спортен клуб Слава - от 3 януари 1922 г. до 28 октомври 1923 г.
• Офицерски спортен клуб АС-23 - от 28 октомври 1923 г. до 1944 г.
• Народен спортен клуб „Чавдар“ от 1944 г. до 1948 г.
• Министерство на отбраната от 1948 г. до 2005 г.
• Министерство на спорта от 2005 г. до 13 септември 2017 г.
• „Сердика спортни имоти“ ЕАД 100% собственост на ММС от 14 септември 2017 г.
• „Спортни имоти Българска армия“ АД 50/50% собственост на ЦСКА и „Сердика спортни имоти“ ЕАД (ММС) от 20 февруари 2023 г.

Галерия