Кариера
Юноша на Тримонциум Пловдив до 1969, когато печели турнира Футболна смяна, след което преминава в школата на Ботев Пловдив като през 1974 печели първата републиканска титла за юноши старша възраст на тима. Дебютира в представителния тим на Арда Кърджали през сезон 1974/75, след което се завръща в Ботев Пловдив. За канарчетата играе до 1986 като печели купата на България през 1980/81, вицешампион през 1985/86 и бронзов медалист през 1982/83 и 1984/85. През сезон 1986/87 е в редиците на кипърския Омония като печели шампионска титла с тима за сезона. През лятото на 1987 се завръща в Ботев Пловдив като печели бронзовите медали през 1987/88. С тима на Ботев изиграва 351 мача с 39 гола в А група и участва в около 70 официални и приятелски международни срещи с 10 гола, в около 125 контролни срещи с 20 гола и в 70 срещи с 10 гола за купата на Съветската армия и купата на Народна република България, както има и 14 мача в евротурнирите (2 за КЕШ, 6 за КНК и 6 за купата на УЕФА). През 1991 се завръща в Арда Кърджали като остава един сезон. Три пъти е носител на приза Футболист № 1 на Пловдив през 1983; 1984 и 1989. Майстор на спорта от 1981.
Има 7 мача и 1 гол за А националния отбор от 1967 до 1973, 5 мача за олимпийския национален отбор, 7 мача с 2 гола за младежкия тим и 3 мача за юношеския национален отбор.
След прекратяване на състезателната си кариера става треньор като води Ботев Пловдив, Марица Пловдив, Слънчев бряг, Марек, Сокол Марково, Локомотив Стара Загора и младежкия национален отбор. Помощник треньор в щаба на Георги Василев в ЦСКА от началото на 1996 до март 1998, като печели титла и купа на България за сезон 1996/97. На 14 март 1998 е назначен за старши треньор на ЦСКА, като е освободен след два месеца заради слаби резултати. Помощник треньор на националния отбор на България.