Кариера в клуба
64
Мача5244
Минути1
Гола3[2]
Жълти картона0[2]
Червени картонаМача | Минути | Гола | ЖК[2] | ЧК[2] | |
Първенство | 53 | 4427 | 1 | 3 | 0 |
Купи | 6 | 467 | 0 | 0 | 0 |
Международни | 5 | 350 | 0 | 0 | 0 |
Кариера
Започва кариерата си в Хебър Пазарджик, през лятото на 1979 преминава в ЦСКА. Играе за армейците до лятото на 1982, когато отива в Сливен. През лятото на 1984 се завръща в ЦСКА, като остава още два сезона. През сезон 1986/87 играе за Спартак Плевен, а след това е в Миньор Перник. През 1988 преминава в португалския Атлетико Лисабон. През сезон 1990/91 е в сръбския Тимок Зайчар, а през следващия е в Раднички Ниш Сърбия. През 1992 играе и за корейския Ю Конг. Трикратен шампион на България 1979/80, 1980/81, 1981/82, двукратен носител на купата на България 1980/81, 1984/85, двукратен носител на купата на Съветската армия 1984/85, 1985/86 всички с ЦСКА.
Играе 4 мача за националния отбор на България.
След прекратяване на състезателната си кариера става треньор като през 1998 е старши треньор на Верила, а след това е помощник на Стойчо Младенов в младежкия и мъжкия национални отбора и в ЦСКА - помощник-треньор на младежкия национален отбор от 1998 до 1999, помощник-треньор на националния отбор от 2000 до 2001, помошник-треньор на ЦСКА от 2002 до 2004, като става шампион на България през 2002/03, помощник-треньор на Берое Стара Загора от 2007 до 2008, Спартак Варна през 2008. Скаут в ЦСКА в периода от 2008 до 2011. От 2011 е селекционер в Лудогорец, а от 2014 е преназначен на поста спортен директор до 2018. На 24 ноември 2021 е назначен за главен селекционер на централен спортен клуб на армията 1948, но още на 13 януари 2022 напуска поста си. В публикация от 17 октомври 2022 се оказва, че все още е на поста главен селекционер в същия тим, като напуска отново на 9 декември 2022. На 1 ноември 2024 се завръща в ЦСКА на поста главен скаут на армейците.