Емил Костадинов

Кариера

Юноша на ЦСКА, играе като дясно крило и нападател, привлечен в първия състав през юни на 1984. Дебютира за армейците на 11 декември 1984 при победата с 3:1 над Академик София, а първи гол бележи на 2 февруари 1986 при победата с 4:2 над Чирпан в трети кръг на купата на Народна република България. Бързо се утвърждава и оформя атомно трио с Христо Стоичков и Любослав Пенев. Трикратен шампион на България през 1986/87; 1988/89; 1989/90, четирикратен носител на купата на България 1984/85; 1986/87; 1987/88; 1988/89, четирикратен носител на купата на Съветската армия през 1984/85; 1985/86; 1988/89; 1989/90, носител на суперкупата на България през 1989 всички с ЦСКА. Полуфиналист за КНК с ЦСКА през 1989, с българския тим играе и четвъртфинал за КЕШ през 1990. В евротурнирите за ЦСКА има 21 мача и 8 гола (7 мача и 3 гола за КЕШ, 8 мача с 4 гола за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА). През юли 1990 е продаден на Порто Португалия, където игре до юли 1994. Двукратен шампион на Португалия 1991/92 и 1992/93, носител на купата на Португалия през 1990/91 и 1991/92. Полуфиналист в Шампионската лига с Порто през 1994. Изиграва 114 мача с 44 гола за португалския гранд. В периода от лятото до края на декември 1994 играе за Депортиво Ла Коруня Испания, като записва 9 мача с 2 гола за тима. От януари 1995 е в Байерн Мюнхен Германия, като в първите шест месеца е под наем, а след това през юли 1995 е закупен. Изиграва 36 мача с 9 гола за баварския гранд. Превръща се в първият българин, вкарал гол във финал на европейски клубен турнир през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с Байерн Мюнхен Германия. През юли 1996 става играч на Фенербахче Турция, където изиграва 25 мача и вкарва 11 гола. През юли 1997 подписва с Тигрес Мексико, като има 9 мача с 2 гола. В началото на 1998 се завръща в ЦСКА като остава до края на юни 1998. През есента на 1998 преминава в Майнц Германия, където играе до юли 2000, когато след 4 мача с 1 гол за тима прекратява кариерата си. Футболист №1 на България за 1993, на трето място в анкетата за 1992 и 1995.

Известен е най-вече с прозвището си Екзекутора на петлите. На 17 ноември 1993 с негов гол секунда преди да изтече редовното време на мача Франция-България, вкарва втория си гол в мача и резултатът става 2:1 в полза на България, като по този начин той я класира за световното първенство в САЩ през следващата година. Бронзов медалист от световното първенство през 1994.  Докато играе за националния тим на България, Емил Костадинов отбелязва голове срещу противници като Германия през 1995, Бразилия през 1990, Франция през 1993, Италия през 1991, Испания през 1998, Шотландия през 1991, Швейцария през 1991. За националния отбор дебютира на 24 декември 1988 срещу Обединените Арабски Емирства завършил 1:0 в Царджа, като става автор на гола. Последният му мач е на 24 юни 1998 срещу Испания завършил 1:6 в Ланс, като отново е автор на гола. Участва на две Световни първенства (през 1994 в САЩ – бронзов медалист, играе в 7 мача и през 1998 във Франция – играе 3 мача и вкарва 1 гол) и на Европейското първенство в Англия през 1996, играе в 2 мача. Общо има 69 участия в националния отбор и 26 вкарани гола. Преди това записва 4 мача за националния отбор на България до 18 години, 8 мача с 2 гола за формацията до 20 години и 10 мача с 4 гола за тази до 21 години. 

След прекратяване на състезателната си кариера е футболен деятел. В началото на 2000 е назначен за изпълнителен директор на ЦСКА, като остава на поста до края на юни 2001. От юли 2005 до 15 март 2024 е член на изпълкома на БФС. В началото на 2007 е член на управителния съвет и спротно-технически директор на ЦСКА, до септември 2009. През лятото на 2008 за един месец е изпълняващ длъжността президент на ЦСКА. През април 2010 отново е спортно-технически директор в ЦСКА, като остава в отбора до края на юни 2011. От 11 март до 1 юли 2013 за няколко месеца отново е член на УС на ЦСКА. На 5 август 2024 става спортен директор на централен спортен клуб на армията 1948.