Какво направиха треньорите през сезон 2017/18

Стамен Димитров Белчев – Ще започна редовете за Стамен с признанието ми, че той беше необходима част от историята на ЦСКА. Връщам лентата назад, загледах се в работата на Стамен, след като под негово ръководство, талантите на втория отбор на ЦСКА излязаха на първо място във Втора лига, а след назначението му в първия тим, вторият отпадна от Втора лига! Още с идването му пролича стремеж към игра с владеене на топката и резултатите не закъсняха. Вторият му сезон започна трудно, след загуба от Лудогорец у дома, но след това тимът ни се превърна в най-добре играещият отбор в Първа лига. Голове, изобретателност, преса и владеене на топката и за капак две победи срещу Лудогорец, в които за пръв път от години, ЦСКА победи, но нещо повече, надигра отбора от Разград, дотолкова, че се задействаха всички възможни и невъзможни, позволени и непозволени средства за запазване на статуквото.

През зимната пауза редовият армейски фен не стъпваше по земята, а летеше в приятни червени облаци. Чест прави на Стамен, че за разлика от ръководството ни, той знаеше, че нищо не е спечелено и неколкократно го заявяваше. Ако го бяхме чули тогава, може би сега болката от провалените мечти нямаше да е толкова голяма. Последва трансферен прозорец, в който ЦСКА като че ли загуби повече, отколкото получи. Ако Стамен е направил селекцията или е помагал за нея има споделена вина за провала, ако ли не – да беше имал смелостта да направи такава. През пролетта ЦСКА беше друг отбор, цялата свежест се загуби, отпаднахме кондиционно, получавахме картони за неправилно дишане, а срещу нас се играеше с куфарчета с пари, може би и друг тип медицинска помощ, а и се свиреше тенденциозно. Мисля си, обаче, ако ЦСКА играеше играта от есента, въпреки всичко щеше да стане шампион и носител на купата. Описанието на втория полусезон с две думи е – пролетна умора.

За тази метеморфоза в стил Джекил и Хайд, за по-младите нещо като Хълк, вина носи и самия Стамен: Нито веднъж не смени стила на игра, независимо дали срещу Верея или срещу Левски за купата, когато игра без половината отбор и с резерви, които не са мирисали терен през цялата година. Имам предвид, че ако ти липсват крайни защитници, решението може и да не е да преквалифицираш крила, а да играеш с тях в 3-5-2 да речем. Всеки път игра на сигурно, в мач с Верея няма смисъл да не пуснеш Антов, Атанасов или Георгиев да речем, така титулярите не трупат картони, почиват, а и когато се наложи младоците имат игрова практика.

Напускането на Стамен преди края на сезон, който доигравахме бе чист маркетингов ход преди юбилея и можи би горчи за самия треньор. Мисля си, че въпреки тъжния край на сезона да загубим толкова важните мачове, голяма част от запалянковците пазят добри спомени за кроткия хасковлия и не излкючвам вероятността след време той да се завърне на Армията. Лично аз ще го помня с добро през този сезон и на фона на всички обстоятелства той нямаше чак такъв шанс да вземе титлата от бефесепомазания отбор от Разград, но може би трябваше да вземе купата на България. Успех в чужбина, Стамене!

Стефан Асенов Генов – Пловдивският специалист бе повикан да помага на Стамен най-вече с тактически идеи. Разбира се не разполагаме с информация, доколко двамата са имали успешна съвместна работа заедно, но в мен остана впечатлението, че и двамата се провалиха най-вече с невъзможността да побеждават малките отбори, нещо което държи в напрежение Лудогорец. Във втория си престой на Армията Стефан бе много по-полезен от първия, но негативния край на кампанията наложи смяната на екипа.

Данаил Алешандре Моралес Батажело – Присъствието на Данаил в треньорския щаб е обяснимо само с голямото количество португало- и испаноговорящи в отбора. Той бе човекът, мост между тях ,и Белчев и Генов. Справи се добре в обяснението на по-голямата част от тях, какво точно означава ЦСКА и какъв феномен е в България. Сянка на съмнение върху работата му хвърли само скарването, с откритието на сезона, Малинов след загубата в Разград. Можем само да подозираме какво и как се е стигнало до този скандал, но добрият треньор би запазил самообладание и би запазил гневните думи за съблекалните.

Ивайло Димитров Иванов – Не вярвам Ивайло да е доволен от престоя си на Армията, именно защото вратарите бяха една от ахилесовата пета на този тим на армейците. Нито Китанов, Нито Черниаускас показаха огромна класа или израстване в престоя си на Армията. Нещо повече Китанов има спешна нужда от рестарт, ако иска отново да е проектонационал. В работата на треньорите винаги има неизвестна дали качеството на подопечните им е на достатъчно голямо ниво, или тяхната работа е довела до застой, но това е риска на тази професия.

Томас Нойберт – Само немският специалист и неговият личен асистент изкараха пълното количество мачове в червения тим този сезон като треньори. Въведоха изключително иновативни за нашата родина техники и средства за подготовка и те дадоха резултат в първия полусезон, уви толкова, втората половина от сезона бе колеблива и във физическо естество. Но да се върнем на първата част – във всеки един мач играехме така, сякаш ще играем по три или четири полувремена. Мощни, бързи, всеки според способностите си, разбира се, но винаги над съперника като кондиция. Вторият сезон започна така, сякаш ни тежат краката, вярно взехме първите няколко мача в края на редовното време, но така и не започнахме да мачкаме във познатия от есента стил.

Нещо повече във възловите мачове срещу Лудогорец и Левски определено имахме тежки последни двайсетина минути. И ако при титулярите това може да бъде обяснено с много и важни мачове, то и резервите имаха сили за по-около астрономически час игра. Не вярвам в България да има толкова добър кондиционен треньор като Нойберт, но ми се иска, да се направи равносметка как да изглеждаме свежи през целия футболен сезон, не обсъждам дори варианта той да бъде сменян.

Кирил Тонев Динчев – Задачата на Кирил е по-скоро да попива и да се учи от батко Томас, така че след неговото напускане да имаме готов специалист. Струва ми се, че му се получава, нещо повече, в съсместната им работа има стремеж, физическата подготовка да се превърне от най-скучната част на играта в нещо далеч по-интересно и по-занимателно. Наблюдавал съм лично доста от загрявките на първия тим, а също така и резервите на почивката и мога смело да твърдя, че с усмивка и приятелство Кирил помага извънредно за желанието, с което тренират всички момчета. Надявам се, да запомня и учи откъде би могъл да сверява часовника дори след напускането на своя ментор.

Красимир Смиленов Безински – Назначението на червената легенда в щаба на Стамен бе загадка, така и не разбрахме, за какво отговаря Краси, дали ще помага с идеи от безценния си опит, трябва да вдига морално отбора, или ще подготви смяната на Стамен. Лично моето мнение бе по-скоро последното. Остана и в щаба на Христо Янев без да имаме светлина с какво точно ще помага в него. Може би работата на Краси предстои в новия сезон, а може и по този начин да се търси просто фигура, която може да обясни на футболистите какво означава тима на армейците и как да тръгнат по пътя на мечтите си.

Христо Ангелов Янев – Ицо бе повикан във важен момент за клуба. За една седмица работа трябваше да направи така, че раздираният от травми, наказания и угризения тим на армейците да не загуби срещу Лудогорец насред пълния стадион за юбилея. В бонус трябваше да победи Левски в мач без смисъл, освен за армейските фенове. Равносметката е свършена работа. Въпреки очевидния спад, с променена тактика и идеи на терена, Ицо показа, че това, което липсваше на Стамен, бе мотивацията на играчите. Излезе с по-компактна тактика, с която не надигра тотално шампиона, но бе много близо до победа, след като Десподов пропусна да подари победата на червения стадион. Смачка младия тим на Левски и с известна доза късмет се поздрави с победата в края на дербито. Ицо продължава да расте и рано или късно отново ще поведе ЦСКА към титли, мисля си, че и Гриша Ганчев знае това и го държи близо до тима.

Владимир Иванов Манчев – Работата на Владо и Ицо е работа на добре работещ тандем. Прави впечатление доверието, с което Ицо, слуша помощника си, а също така и усърдието, с което Владо помага във важните моменти. Всяка тяхна победа е обща, като в най-добрите традиции на треньорската професия.

Ивайло Петров Иванов – Твърде малко мачове и само един истински важен, за да можем да вадим поуки, иначе надъхан армеец както винаги, допринесъл за един малко по-спокоен Черниаускас в последните няколко мача.

Георги Велинов Велинов – Джони винаги е бил около отбора с усмивката и огромния си опит. Включването му в щаба на Янев бе по-скоро психологически трик, с който да се потуши огромното напрежение след провала за титлата и купата, а така и отговорността пред юбилея. И той като Ицо се справи с тази задача.